Светлана Праматарова - щастливата класна
" Госпожата влезе в класната стая, сподели да си извадим листове, тъй като ще вършим контролно, и ни даде тематика, по която да пишем. В края тутакси ни сподели: " Изхвърлете листовете в кошчето. Трябва да сте подготвени постоянно да реагирате в рискови обстановки ". Полезни житейски уроци като този преподава учителката по български език и литература от Първа британска гимназия Светлана Праматарова. Заради свободолюбивите й похвати всичките й възпитаници я обичат, а около тях заобичват непринудено и литературата.
" И аз ги обичам ", споделя усмихнато емблематичната за Първа британска преподавателка, която е и основен уредник на честванията във връзка 60-годишнината на учебното заведение. " Мразя празниците, тъй като тогава загивам от досада да домакинствам у дома. Обичам да греша в мозъците на хората и да разбърниквам целите им ", споделя госпожа Праматарова. Тя не робува на учебници, не стои на катедрения стол, а на елементарен, с цел да е по-близо до учениците, носи си възглавничка, с цел да й е по-удобно, и разрешава кафе и чай в часовете, в това число четене на произведения от телефоните, с цел да им е по-комфортно и на тях. В нейната класна стая няма непреодолими ледове и всички са съидейници.
" О, часовете с госпожа Праматарова са доста занимателни. Особено лирическите отклонения, когато дискутираме най-различни тематики от живота ", споделят в един глас две нейни ученички от 11-и клас. " При нея няма напрежение, сервира ни всичко извънредно разбираемо ", споделя и Александрина от 9-и клас. Натиск няма, тъй като учителката, посветила 33 година от живота си на гимназията, има вяра, че по-разумно е да оставиш човек да се самодисциплинира. " Как вършим класна работа? Давам три тематики и разрешавам на учениците да употребяват литературните творби и тетрадките си. Ако са си водили бележки по време на час, ще могат да създадат тематиката ", споделя тя. Свободата въпреки всичко върви с избрани условия - децата би трябвало да съблюдават 13 правила. Едно от тях е да не преписват от авторски съчинения, а да перифразират, с цел да обогатяват езика си. " Нека четат литературна рецензия, само че да не пишат неща, които не дават отговор на техния метод на мислене ", споделя учителката.
Дистанцията сред преподавател и възпитаници се съкратява в междучасията и на открито - при визити в музеи, галерии и прочие, само че в часовете не е по този начин. " Когато започнах работа в гимназията, бях единствено с 5 година по-голяма от най-големите възпитаници. Те се пробваха да ме объркат " спомня си тя. Бързо обаче преодоляла първичния потрес, а таман учениците - тогавашните, а и сегашните, са я стимулирали най-силно да остане в учителската специалност. Светлана се дефинира като " щастлива класна ", тъй като все попада на забавни класове - " не можете да си визиите какви деца шедьоври има ". Разликата в предходните и сегашните генерации тя вижда в това, че днешните младежи имат голяма потребност да бъдат похвалени и да покажат и най-малкото, което са научили. Особено значимо е и да видят смисъла от това, което учат. Учениците й да вземем за пример харесали " Хамлет " и " Тартюф ", тъй като видели света по нов метод. При разглеждане на съвременни литературни творби, като да вземем за пример поезията на Пол Верлен, очите им напряко светнали. " Когато направиха контролно върху " Граф Монте Кристо ", изпитаха огромно задоволство и горделивост, че са се справили с нещо, което преди не са вярвали, че могат ", спомня си преподавателката. Или както обича да споделя тя: " Обичам да ни е мъчно ".
Три са нещата, които съгласно учителката би трябвало да даде литературата на учениците - да имат обща просвета, да умеят да приказват и пишат вярно и да основават текстове на всевъзможни тематики. Неслучайно постоянната домашна работа, която получават учениците й, е да напишат есе. Въпреки че някои недоволстват, есетата в действителност са изключително нужни на самите възпитаници - някои от тях напряко " изливат душата " си на белия лист. Така от време на време се случва, че вместо за любовта при Яворов, есето се оказва изповед за несподелена обич. " Учителите по литература са душеприказчици на учениците. Аз не познавам непоколебим преподавател по литература. Литературата не е равнозначна на дисциплинираност. Тя не е образователен предмет, а код, посредством който хората могат да схванат живота. Литературата запълва неналичията, които имаме ", споделя Светлана, която мощно има вяра, че броят на прочетените книги е обратнопропорционален на експанзията във и отвън учебно заведение. А същинската литература за нея, както всички в учебното заведение знаят, е поезията.
Артистизмът и академизмът вървят ръка за ръка в Първа британска гимназия. " Духът на свободомислието постоянно е съпътствал гимназията, без значение от епохите, през които е минавала тя ", споделя и Нели Петрова, която е била възпитаничка, по-късно - учителка, а в този момент - и шеф на Първа британска. Тя си спомня с носталгия играта си във " Ветрената мелница " (сценка по описа на Е. Пелин), както и в " Оливър Туист " (Ч. Дикенс).
" Не се не помнят такива неща ", споделя тя, надявайки се по този метод да влияят и на сегашните възпитаници участията им в сценките, които и досега разиграват. В гимназията се вършат Шекспирови вечери, играе се испански спектакъл, провеждат се дни на майчиния език, на които се превеждат фрагменти от литературни творби на най-различни езици - албански, украински, виетнамски, гръцки, британски, корейски, съветски и така нататък, пие се съветски чай с донесен от учителката по съветски самовар и така нататък Според директорката триумфите на Първа британска се дължат най-много на положителните преподаватели, изискващи доста от учениците си, на стимулираните младежи и техните родители, както и на метода на преподаване, ориентиран към създаване на амбициозни и мислещи персони. " И ние непрестанно се учим, постоянно имаме образования, работим по доста планове. Нямаме един ден застой, всеки ден се случва по нещо ", дава отговор тя на въпроса по какъв начин учебното заведение устоява на другите промени през годините. Младите учители, които са съвсем 10% от преподавателския състав, също способстват за развиването на гимназията и влизането й в крайник с новостите.
" 60 ЗА 60 "
За 60-годишнината на гимназията ще бъде публикуван алманах " 60 за 60 ", в който 60 някогашни възпитаници ще опишат за триумфите си. Работното му подзаглавие е: " Английската тогава, само че повече в този момент ", с цел да се види по какъв начин приключилите гимназията се осъществят сега. Сред тях има доста известни имена - писатели, лекари, икономисти, политици, актьори, все посланици на Английската по света. Тържественото отбелязване на този достоен празник ще бъде на 6 юни от 18 ч. в зала 1 на НДК. Входът е свободен. Следващата образователна година пък гимназията ще посрещне с ново крило, издигнато за близо 2 година, което ще се употребява и от гимназията, и от 112-о учебно заведение, с което тя дели една постройка.
Своя рожден ден Първа АЕГ чества на 17 юли - на тази дата през 1958 година 2-те британски паралелки - в началото в гр. Ловеч, а по-късно преместени в 35-то учебно заведение в столицата - се обособяват с решение на министерството на просветата в независима гимназия в София - 114-та гимназия с проучване на британски език, с шеф Росица Кръстева. Още няколко години тя се обитава в непознати здания - на 35-то, на 12-то учебно заведение, само че от 1960 година дефинитивно се придвижва в сегашната си постройка на бул. " Дондуков " (тогава бул. " Бирюзов " ). Първият випуск е от една паралелка и приключва през 1959 година В началото е мъчно - липсват радиатори, няма паркет. Ученическата организация обаче оказва помощ за ремонта и при откриването на постройката тя се трансформира в цветна градина, украсена от неколкостотин саксии, донесени от учениците. До 1975 година броят на учениците се усилва до 2000. През 1972 година гимназията е оповестена за първото у нас асоциирано учебно заведение към ЮНЕСКО. През 1992 година с решение на Столичния общински съвет гимназията се преименува на Първа британска езикова гимназия.
" Времето е единственото в действителност скъпо владеене, което ни е обещано. Когато го губим, губим окончателно. За да понижим тази загуба, би трябвало задоволително рано да свикнем да мислим. Това не прави пътя към реализиране на персоналната независимост по-лесен, само че сигурно по-ясен. Горе-долу по този начин мога да обобщя това, което се случваше по мое време в Английската гимназия ".
Елена Алексиева, публицист и преводач
***
Животът в Английската гимназия:
A little dreaming by the way,
A little toiling day by day,
A little pain, a little strive,
A little joy, and that is life "
Доц. Евелина Пазванска, анестезиолог, випуск 1975 година
***
" Не можеш да накараш човек да научи нещо, в случай че не му окажеш помощ да открие вдъхновението и пътя към познанието в себе си "
Гергана Панкова, випуск 2004 година
***
"..бивши ученици на гимназията не съществуват. Ученик от Английската е клеймо, което остава дълготраен отпечатък върху целия ти по-нататъшен живот, това е отличителна линия, която не ти разрешава да се слееш с тълпата и да останеш неусетен, това е привилегия, само че в същото време и отговорност ". "..... духът на Английската е безконечен и несравним ". " Английската е уред, който подтиква ползите ти и те подтиква към деяние. Тя не е нито начален, нито краен стадий от живота. Тя е ходило, след изкачването на което чувстваш нуждата да се докажеш, жаден си за нови достижения и нови триумфи ".
Татяна Новосьолова, ръководител на Ученическия свет, 2007/08 година
Инфо: www.segabg.com
